Обич до събуждане
Сънувах, че със теб живея.
Уютно беше у дома.
Закуска и кафе приготвях
и бях обичана жена.
Деца играеха на двора.
Да бяха наши? Не разбрах...
Но помня веселата глъчка
и заразителния смях.
Едно от тях препъна се и падна.
Разплака се, протегна срещу теб ръце.
Ти бързо взе го и целуна
от болка сгърченото личице.
... На кея изведнъж се озовахме -
брояхме морските вълни.
Свидетели ги назовахме
на любовта и на щастливите ни дни.
Последно помня от съня си
как сгушена до тебе спях.
Възглавница ръката ти ми беше...
Събудих се... и да сънувам спрях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
. Поради тази причина не го отчетох като грешка.Желая ти всичко хубаво и нови творчески успехи!
