Добре си ми е вън от рая.
Денят е като сън, а не заспивам
и нощем в стихове сияя,
виж, аз съм лудата – оная,
която щом се влюби е красива.
Аз нося там, в душата собствен рай.
Обикна ли – веднъж е и докрай.
Стихът е моята магия –
покорна уж в нозете ми се гали.
Дори сълзите си не крия,
вода са жива – да отпият,
нелюбилите... сякаш неживяли. ...