Добре си ми е вън от рая.
Денят е като сън, а не заспивам
и нощем в стихове сияя,
виж, аз съм лудата – оная,
която щом се влюби е красива.
Аз нося там, в душата собствен рай.
Обикна ли – веднъж е и докрай.
Стихът е моята магия –
покорна уж в нозете ми се гали.
Дори сълзите си не крия,
вода са жива – да отпият,
нелюбилите... сякаш неживяли.
Отпий и ти, и чудо пожелай.
Обикна ли – веднъж е и докрай.
Орисана съм аз. И бяла.
И обич е рожденото ми име.
Планета малка съм създала,
там няма болка и раздяла...
Къде е тя от вятъра узнай.
Обикна ли – веднъж е и докрай.
Звезда ли тихо тази нощ угасна,
или пък принцът малък е пораснал?
Не зная. Всъщност и не ща да знам.
Той знае, че го чакам с обич там,
на малката планета в нощ прекрасна...
https://youtu.be/hwZNL7QVJjE?si=xm4W8uNjtrBnQPa8
© Надежда Ангелова All rights reserved.