21 сент. 2024 г., 23:49

Oбич е рожденото ми име

360 1 0

Добре си ми е вън от рая.
Денят е като сън, а не заспивам
и нощем в стихове сияя,
виж, аз съм лудата – оная,
която щом се влюби е красива.
Аз нося там, в душата собствен рай.
Обикна ли – веднъж е и докрай.

 

Стихът е моята магия –
покорна уж в нозете ми се гали.
Дори сълзите си не крия,
вода са жива – да отпият,
нелюбилите... сякаш неживяли.
Отпий и ти, и чудо пожелай.
Обикна ли – веднъж е и докрай.

 

Орисана съм аз. И бяла.
И обич е рожденото ми име.
Планета малка съм създала,
там няма болка и раздяла...
Къде е тя от вятъра узнай.
Обикна ли – веднъж е и докрай.

 

Звезда ли тихо тази нощ угасна,
или пък принцът малък е пораснал?
Не зная. Всъщност и не ща да знам.
Той знае, че го чакам с обич там,
на малката планета в нощ прекрасна...

 

 

https://youtu.be/hwZNL7QVJjE?si=xm4W8uNjtrBnQPa8

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....