16 ene 2013, 1:08

Обич и сълзи

1K 0 3

                                                             Обич и сълзи 

 

                                              Накърних си чувствата човешки!

                                              Обичал ли си някого безкрайно?

                                              Допускал ли си строги грешки?

                                              Каквито аз допусках, неразбрано.

 

                                             Плакал ли си? Обич виждал ли си?

                                             Каквато аз видях и жално плаках.

                                             Защо съдбата спрямо някой е жестока?

                                             Питах се аз! - с надежда я чаках.

 

                                            Минаваха дни, прераснаха в месец.

                                             Не чух дори и нейния глас.

                                             Къде съм сбъркал? - питам се вече,

                                             без прошка останах в живота аз.

 

                                           Обич и сълзи постоянно ме обливаха,

                                           но видях, че сам попаднах в черния мрак.

                                           И тези две мои очи преливаха... 

                                           Питайки се вечно пак и пак.

                                           

                                           

                                               

 

                                             

 

                                              

                                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...