Обич и сълзи 

                                              Накърних си чувствата човешки!

                                              Обичал ли си някого безкрайно?

                                              Допускал ли си строги грешки?

                                              Каквито аз допусках, неразбрано.

                                             Плакал ли си? Обич виждал ли си?

                                             Каквато аз видях и жално плаках.

                                             Защо съдбата спрямо някой е жестока?

                                             Питах се аз! - с надежда я чаках.

                                            Минаваха дни, прераснаха в месец.

                                             Не чух дори и нейния глас.

                                             Къде съм сбъркал? - питам се вече,

                                             без прошка останах в живота аз.

                                           Обич и сълзи постоянно ме обливаха,

                                           но видях, че сам попаднах в черния мрак.

                                           И тези две мои очи преливаха... 

                                           Питайки се вечно пак и пак.