7 oct 2008, 6:06

Обич неразбрана 

  Poesía » De amor
5.0 / 6
1265 0 4

 

Отиде си последната сълза
за тази моя обич неразбрана.
Погребах я с усмивка и тъга,
венец й свих от страст неизживяна.

Сега почива кротко в пепелта
сърцето ми - една кървяща рана.
Целувам всяка вечер мисълта
от спомена, която ми остана.

А болката така ме приласка
в прегръдка от отиваща си нежност.
Аз вопъл бях - сега съм суета
и грях съм аз, и скрита безнадеждност.


© Ирена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas