Отиде си последната сълза
за тази моя обич неразбрана.
Погребах я с усмивка и тъга,
венец й свих от страст неизживяна.
Сега почива кротко в пепелта
сърцето ми - една кървяща рана.
Целувам всяка вечер мисълта
от спомена, която ми остана.
А болката така ме приласка
в прегръдка от отиваща си нежност.
Аз вопъл бях - сега съм суета
и грях съм аз, и скрита безнадеждност.
© Ирена Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
