Oct 7, 2008, 6:06 AM

Обич неразбрана 

  Poetry » Love
1261 0 4

 

Отиде си последната сълза
за тази моя обич неразбрана.
Погребах я с усмивка и тъга,
венец й свих от страст неизживяна.

Сега почива кротко в пепелта
сърцето ми - една кървяща рана.
Целувам всяка вечер мисълта
от спомена, която ми остана.

А болката така ме приласка
в прегръдка от отиваща си нежност.
Аз вопъл бях - сега съм суета
и грях съм аз, и скрита безнадеждност.


© Ирена Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??