Обич неразбрана
Отиде си последната сълза
за тази моя обич неразбрана.
Погребах я с усмивка и тъга,
венец й свих от страст неизживяна.
Сега почива кротко в пепелта
сърцето ми - една кървяща рана.
Целувам всяка вечер мисълта
от спомена, която ми остана.
А болката така ме приласка
в прегръдка от отиваща си нежност.
Аз вопъл бях - сега съм суета
и грях съм аз, и скрита безнадеждност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Иванова Всички права запазени
