8 ene 2015, 14:55

Обич неродена

1.4K 0 4

 

 

Все още жив съм

за да те забравя,

все още аз те вдишвам

с това, което ми остави...

Тежко е, разбира се,

с тези хрипове в душата,

когато спомени размиват се -

морска пяна в мокър пясък.

Не те моля, няма смисъл,

обич неродена не възкръсва,

а отвсякъде се носи писък

на злоба и презряни чувства!

Своя катарзис преживях,

смирих се, че ме отмина,

но ще помня твоя смях

докато нейде там те има ...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, добро решение си избрал. Във всеки случай добре облечена идея.
  • По принцип гледам да избягвам от клишета, мила Анна! Но тук става въпрос за друго - ще помня смеха на лирическата, докато и аз не я забравя /нали обич неродена не възкръсва/. А всъщност ти изказвам своята признателност за интереса към моите писания и много положителните ти отзиви! Топли поздрави!
  • "докато нейде там те има ..."
    Не е ли по-добре "докато нейде там Ме има"? Или е бягство от клишето?
  • "когато спомени размиват се - морска пяна в мокър пясък."

    Много хубав образ, както е много хубаво и цялото стихотворение!

    Поздравявам те, Валдемар!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...