Обич неродена

Поэзия » Любовная

1.4K 0 4

Все още жив съм

за да те забравя,

все още аз те вдишвам

с това, което ми остави...

Тежко е, разбира се,

с тези хрипове в душата,

когато спомени размиват се -

морска пяна в мокър пясък.

Не те моля, няма смисъл,

обич неродена не възкръсва,

а отвсякъде се носи писък

на злоба и презряни чувства!

Своя катарзис преживях,

смирих се, че ме отмина,

но ще помня твоя смях

докато нейде там те има ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Човек (Анна Станоева)

Да, добро решение си избрал. Във всеки случай добре облечена идея.

2015-02-06T17:27:52+02:00
perov (Валдемар)

По принцип гледам да избягвам от клишета, мила Анна! Но тук става въпрос за друго - ще помня смеха на лирическата, докато и аз не я забравя /нали обич неродена не възкръсва/. А всъщност ти изказвам своята признателност за интереса към моите писания и много положителните ти отзиви! Топли поздрави!

2015-02-06T17:19:21+02:00
Човек (Анна Станоева)

"докато нейде там те има ..."
Не е ли по-добре "докато нейде там Ме има"? Или е бягство от клишето?

2015-02-06T16:58:48+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"когато спомени размиват се - морска пяна в мокър пясък."

Много хубав образ, както е много хубаво и цялото стихотворение!

Поздравявам те, Валдемар!

2015-01-09T15:51:32+02:00