perov (Валдемар)
83 97
8 янв. 2015 г., 14:55

Обич неродена 

  Поэзия » Любовная
963 0 4

 

 

Все още жив съм

за да те забравя,

все още аз те вдишвам

с това, което ми остави...

Тежко е, разбира се,

с тези хрипове в душата,

когато спомени размиват се -

морска пяна в мокър пясък.

Не те моля, няма смисъл,

обич неродена не възкръсва,

а отвсякъде се носи писък

на злоба и презряни чувства!

Своя катарзис преживях,

смирих се, че ме отмина,

но ще помня твоя смях

докато нейде там те има ...

 

 

 

© Валдемар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, добро решение си избрал. Във всеки случай добре облечена идея.
  • По принцип гледам да избягвам от клишета, мила Анна! Но тук става въпрос за друго - ще помня смеха на лирическата, докато и аз не я забравя /нали обич неродена не възкръсва/. А всъщност ти изказвам своята признателност за интереса към моите писания и много положителните ти отзиви! Топли поздрави!
  • "докато нейде там те има ..."
    Не е ли по-добре "докато нейде там Ме има"? Или е бягство от клишето?
  • "когато спомени размиват се - морска пяна в мокър пясък."

    Много хубав образ, както е много хубаво и цялото стихотворение!

    Поздравявам те, Валдемар!
Предложения
: ??:??