8 янв. 2015 г., 14:55

Обич неродена

1.4K 0 4

 

 

Все още жив съм

за да те забравя,

все още аз те вдишвам

с това, което ми остави...

Тежко е, разбира се,

с тези хрипове в душата,

когато спомени размиват се -

морска пяна в мокър пясък.

Не те моля, няма смисъл,

обич неродена не възкръсва,

а отвсякъде се носи писък

на злоба и презряни чувства!

Своя катарзис преживях,

смирих се, че ме отмина,

но ще помня твоя смях

докато нейде там те има ...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, добро решение си избрал. Във всеки случай добре облечена идея.
  • По принцип гледам да избягвам от клишета, мила Анна! Но тук става въпрос за друго - ще помня смеха на лирическата, докато и аз не я забравя /нали обич неродена не възкръсва/. А всъщност ти изказвам своята признателност за интереса към моите писания и много положителните ти отзиви! Топли поздрави!
  • "докато нейде там те има ..."
    Не е ли по-добре "докато нейде там Ме има"? Или е бягство от клишето?
  • "когато спомени размиват се - морска пяна в мокър пясък."

    Много хубав образ, както е много хубаво и цялото стихотворение!

    Поздравявам те, Валдемар!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....