31 oct 2008, 10:37

Обич обречена 

  Poesía » De amor
1254 0 8
Обич обречена
Отиде си любовта завинаги от мен,
Белязана от мъка, скръб и неистова печал.
Изминават бавно месеците ден подир ден,
Човек залъгвал се е, че щастливо е живял.
Остават във съзнанието само спомените вечни;
Безвъзвратно отминали са миговете тъй красиви.
Ранена е душата ми от болки нечовечни;
Единствено любовта направи дните ми щастливи.
Часовете ми преминават във мъка кошмарна.
Ето - ридая аз пред лицето на Живота строг.
Нима заслужавах аз такава орис коварна - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Петров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??