Oct 31, 2008, 10:37 AM

Обич обречена 

  Poetry » Love
1212 0 8

 

 

Обич обречена

 

 

 

Отиде си любовта завинаги от мен,

Белязана от мъка, скръб и неистова печал.

Изминават бавно месеците ден подир ден,

Човек залъгвал се е, че щастливо е живял.

 

 

Остават във съзнанието само спомените вечни;

Безвъзвратно отминали са миговете тъй красиви.

Ранена е душата ми от болки нечовечни;

Единствено любовта направи дните ми щастливи.

Часовете ми преминават във мъка кошмарна.

Ето - ридая аз пред лицето на Живота строг.

Нима заслужавах аз такава орис коварна -

Ангелът мой земен да се срещне със Бог?

 

 

© Теодор Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??