Обич обречена
Обич обречена
Отиде си любовта завинаги от мен,
Белязана от мъка, скръб и неистова печал.
Изминават бавно месеците ден подир ден,
Човек залъгвал се е, че щастливо е живял.
Остават във съзнанието само спомените вечни;
Безвъзвратно отминали са миговете тъй красиви.
Ранена е душата ми от болки нечовечни;
Единствено любовта направи дните ми щастливи.
Часовете ми преминават във мъка кошмарна.
Ето - ридая аз пред лицето на Живота строг.
Нима заслужавах аз такава орис коварна -
Ангелът мой земен да се срещне със Бог?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодор Петров Все права защищены
