Обич, от нема̀й-къдѐ
Всичко живо е трева,
до ръждиво прегоряла.
Преживява се това,
няма смърт и след раздяла.
Камък ражда стихове,
сняг сълзлив небето рони.
Зима ледни пак кове,
в нашите души пирони.
Таралежови бодли,
раснат, а снегът покрива,
болката ни, но нали,
под леда кълни коприва.
жилав стрък – боде, боде,
просто за да оцелее.
Обич, от нема̀й-къдѐ,
в многоточие живее.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
