Обич пропиляна

25 sept 2014, 17:22

Poesía

237 0 2

Самотата сива ме изпълва,
сърцето ми обляно е в тъга.
Любовта ни страстна си отиде,
с нея тръгва си и той...

Аз знам, не е щастлив,
личи по неговия поглед.
Преди ме гледаше с любов,
сега не ще да ме погледне...

Затова го пускам, нека си върви,
да дири истинска любов.
И нека двама да не страдат
по тази обич пропиляна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rosegold (Анастасия Попова)

2014-09-27T03:09:28+03:00

Благодаря, за милите думи! Стиха не е нищо особено, но просто имах нужда да напиша нещо!
plama7 (Пламена Владимирова)

2014-09-26T10:36:41+03:00

Любовта понякога си отива,
за да дойде друга по-красива!
Ще огрее пак дъгата,
ще си тръгне от теб и самотата!

Добре дошла с първия си стих тук,Анастасия!