Обич пропиляна

25 sept 2014, 17:22

Poesía

251 0 2

Самотата сива ме изпълва,
сърцето ми обляно е в тъга.
Любовта ни страстна си отиде,
с нея тръгва си и той...
Аз знам, не е щастлив,
личи по неговия поглед.
Преди ме гледаше с любов,
сега не ще да ме погледне...
Затова го пускам, нека си върви,
да дири истинска любов.
И нека двама да не страдат
по тази обич пропиляна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Обич пропиляна

Искате да прочетете повече?

Propuestas