Обич пропиляна

Poetry

354 0 2

Самотата сива ме изпълва,
сърцето ми обляно е в тъга.
Любовта ни страстна си отиде,
с нея тръгва си и той...

Аз знам, не е щастлив,
личи по неговия поглед.
Преди ме гледаше с любов,
сега не ще да ме погледне...

Затова го пускам, нека си върви,
да дири истинска любов.
И нека двама да не страдат
по тази обич пропиляна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rosegold (Анастасия Попова)

Благодаря, за милите думи! Стиха не е нищо особено, но просто имах нужда да напиша нещо!

2014-09-27T03:09:28+03:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Любовта понякога си отива,
за да дойде друга по-красива!
Ще огрее пак дъгата,
ще си тръгне от теб и самотата!

Добре дошла с първия си стих тук,Анастасия!

2014-09-26T10:36:41+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0