rosegold (Анастасия Попова)
1 1
Sep 25, 2014, 5:22 PM

Обич пропиляна 

  Poetry
235 0 2

Самотата сива ме изпълва,
сърцето ми обляно е в тъга.
Любовта ни страстна си отиде,
с нея тръгва си и той...

 

Аз знам, не е щастлив,
личи по неговия поглед.
Преди ме гледаше с любов,
сега не ще да ме погледне...

 

Затова го пускам, нека си върви,
да дири истинска любов.
И нека двама да не страдат
по тази обич пропиляна.

© Анастасия Попова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, за милите думи! Стиха не е нищо особено, но просто имах нужда да напиша нещо!
  • Любовта понякога си отива,
    за да дойде друга по-красива!
    Ще огрее пак дъгата,
    ще си тръгне от теб и самотата!

    Добре дошла с първия си стих тук,Анастасия!
Random works
: ??:??