Обич пропиляна
353
0
2
Самотата сива ме изпълва,
сърцето ми обляно е в тъга.
Любовта ни страстна си отиде,
с нея тръгва си и той...
Аз знам, не е щастлив,
личи по неговия поглед.
Преди ме гледаше с любов,
сега не ще да ме погледне...
Затова го пускам, нека си върви,
да дири истинска любов.
И нека двама да не страдат
по тази обич пропиляна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастасия Попова Всички права запазени
