Жалки са безплодните опити да се спасят липсващи
неща...
Опитват се да сложат прът
в колелото на историята наша.
Стараят се добре да заглушат
звъна на обич в недопита чаша.
Защо ли се страхуват, че това
е неуправляемо голямо нещо?
Защо ли ни обвързват съвестта
с липсваща любов, с налични вещи?
Боят се от клюкарски коментари,
за доброто име се боят.
Мерят на безжизнени кантари
отсъствието на покой и път.
Подобие на чувства демонстрират,
за да спасят фалшивото си минало.
Опитват се отломки да събират
от нещо може би несъществувало.
Напразно се стараят толкова,
хайде да им кажем вече.
Историята винаги е липсвала -
аз просто съм от теб далече!
© Славяна Todos los derechos reservados