Jan 26, 2011, 4:09 PM

Обич в недопита чаша

  Poetry » Love
1.3K 0 6

                                  Жалки са безплодните опити да се спасят липсващи

                                    неща...

 


Опитват се да сложат прът

в колелото на историята наша.

Стараят се добре да заглушат

звъна на обич в недопита чаша.


       Защо ли се страхуват, че това

       е неуправляемо голямо нещо?

       Защо ли ни обвързват съвестта

       с липсваща любов, с налични вещи?


Боят се от клюкарски коментари,

за доброто име се боят.

Мерят на безжизнени кантари

отсъствието на покой и път.


       Подобие на чувства демонстрират,

        за да спасят фалшивото си минало.

       Опитват се отломки да събират 

        от нещо може би несъществувало.


Напразно се стараят толкова,

хайде да им кажем вече.

Историята винаги е липсвала -

аз просто съм от теб далече!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....