Обича ме... не ме обича,
животът ми, така през ден.
В последен цвят на маргаритка,
скрил е отговор за мен.
Обича ме... не ме обича.
От него плаках и се смях.
Ту мръщи се, ту весел тича.
За Бога, как не поумнях.
Обича ме... не ме обича.
От пръв любим ми става враг.
Но аз... дали не го обичам,
щом живея го така с мерак?
© Виолета Todos los derechos reservados