Подобно на листа от маргаритка
откъсвам дните с нееднакви настроения.
Когато вечер седна със напитка,
премислям всички свои чувства и съмнения.
Веднъж си вярвам
и сърцето ми в екстаз ликува,
а друг път страдам
и душата си с лъжи лекувам.
И както в края
от цветето остава само дръжката,
сега аз зная –
Съдбата чака някъде с развръзката.