Подобно на листа от маргаритка
откъсвам дните с нееднакви настроения.
Когато вечер седна със напитка,
премислям всички свои чувства и съмнения.
Веднъж си вярвам
и сърцето ми в екстаз ликува,
а друг път страдам
и душата си с лъжи лекувам.
И както в края
от цветето остава само дръжката,
сега аз зная –
Съдбата чака някъде с развръзката.
© Деси Копчалийска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
