Подобно на листа от маргаритка
откъсвам дните с нееднакви настроения.
Когато вечер седна със напитка,
премислям всички свои чувства и съмнения.
Веднъж си вярвам
и сърцето ми в екстаз ликува,
а друг път страдам
и душата си с лъжи лекувам.
И както в края
от цветето остава само дръжката,
сега аз зная –
Съдбата чака някъде с развръзката.
© Деси Копчалийска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
