U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
26 ago 2007, 12:21

Обичах!!! 

  Poesía
712 0 5
Разкървени потрепват моите устни -
отварят се само да кажат
"Обичах!",
намалява и почти чезне пулсът...
сърцето примира,
а дните ми полека
се разтичат.

Окървени струи от вените ми
се вливат в жадната земя
и пъшка от
претръпващо доволство,
скоро,
че ще заситя и глада й
със плътта си!

Раздрани, мечтите ми
се проснали до мене,
със зинали уста
и погледи изцъклени
нагоре гледат,
в предсмъртен ужас
са настръхнали...

От другата страна отпусната
се строполила
тежко мойта вяра,
криви лице от кървите погнусена,
и моли да се свършва вече,
да я няма!

А по средата тялото ми,
бледо и безчувствено,
тъй както корени, изтръгнати от вятъра...
а на лицето вкочанено
грей усмивка,
на пук на всичките предатели
последната ми дума е:
"Обичах!..."

...и мисля, че това ми е достатъчно!"

© Кристина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих, силно чувство.
  • Първо- не намирам себе си в лирическия Аз, или поне не изцяло/може би само от части/ и благодаря за коментарите!
  • Добре описани чувства на лирическия герой, надявам се да не си ти!
    Поздрав!!!
  • Впечатляващо!И аз се надявам тези описания да принадлежат на музата ,а не на авторката!
  • Наистина потресаващо. Как имаш сили тази действителност да я въплъщаваш в стих? Или погрешно възприемам нещата буквално? Възможно ли е на тази възраст да е автобиографично?!? Ако е така - не знам, може би е най-добре да е наистина за последно и да продължиш напред. Дарбата ти заслужава по-високи чувства към по-високи хора.
Propuestas
: ??:??