Обичах!!!
Разкървени потрепват моите устни -
отварят се само да кажат
"Обичах!",
намалява и почти чезне пулсът...
сърцето примира,
а дните ми полека
се разтичат.
Окървени струи от вените ми
се вливат в жадната земя
и пъшка от
претръпващо доволство,
скоро,
че ще заситя и глада й
със плътта си!
Раздрани, мечтите ми
се проснали до мене,
със зинали уста
и погледи изцъклени
нагоре гледат,
в предсмъртен ужас
са настръхнали...
От другата страна отпусната
се строполила
тежко мойта вяра,
криви лице от кървите погнусена,
и моли да се свършва вече,
да я няма!
А по средата тялото ми,
бледо и безчувствено,
тъй както корени, изтръгнати от вятъра...
а на лицето вкочанено
грей усмивка,
на пук на всичките предатели
последната ми дума е:
"Обичах!..."
...и мисля, че това ми е достатъчно!"
отварят се само да кажат
"Обичах!",
намалява и почти чезне пулсът...
сърцето примира,
а дните ми полека
се разтичат.
Окървени струи от вените ми
се вливат в жадната земя
и пъшка от
претръпващо доволство,
скоро,
че ще заситя и глада й
със плътта си!
Раздрани, мечтите ми
се проснали до мене,
със зинали уста
и погледи изцъклени
нагоре гледат,
в предсмъртен ужас
са настръхнали...
От другата страна отпусната
се строполила
тежко мойта вяра,
криви лице от кървите погнусена,
и моли да се свършва вече,
да я няма!
А по средата тялото ми,
бледо и безчувствено,
тъй както корени, изтръгнати от вятъра...
а на лицето вкочанено
грей усмивка,
на пук на всичките предатели
последната ми дума е:
"Обичах!..."
...и мисля, че това ми е достатъчно!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
