6 oct 2010, 21:50

Обичах, ядох и се молих, но... 

  Poesía » Parodias
1158 0 4

 

След дълга и жестока суша

запалиха се вътре в мен огньове,

и органите ми изпепеляват... Пушат,


димят, смърдят, далака ми обвиват в пари,

дробовете ми гъделичкат като шиш на скара,

и много скоро до сърцето ми ще стигнат,

и хубаво ще го  опушат,


преди във центъра му да изригнат!

 

Учудена, разглеждам в Огледалото

горещите си вътрешности – смрад-парцали: 

И в ролята на подсъдима питам в Залата:


“Какво чак толкова направих, че огньове,

че разноцветни пламъци така ме изтезават?

Нали “обичах”, “ядох” и се “молих”...


Защо пожарните тържествено почти

... ме отминават?”

 

6 октомври, 2010, Виена

 

© Ема Венева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??