Обичах, ядох и се молих, но...
След дълга и жестока суша
запалиха се вътре в мен огньове,
и органите ми изпепеляват... Пушат,
димят, смърдят, далака ми обвиват в пари,
дробовете ми гъделичкат като шиш на скара,
и много скоро до сърцето ми ще стигнат,
и хубаво ще го опушат,
преди във центъра му да изригнат!
Учудена, разглеждам в Огледалото
горещите си вътрешности – смрад-парцали:
И в ролята на подсъдима питам в Залата:
“Какво чак толкова направих, че огньове,
че разноцветни пламъци така ме изтезават?
Нали “обичах”, “ядох” и се “молих”...
Защо пожарните тържествено почти
... ме отминават?”
6 октомври, 2010, Виена
© Ема Венева All rights reserved.
