Обичахме се...
Обичахме се с тебе двамата, отдавна.
Обичахме и беше истинско, нали?
Но както всяка обич, така и нашта бавно
Превърна се във купчина несбъднати мечти...
Лъжите ни съсипаха, съсипаха и чувствата
И нишката от обич зловещо изтъня...
И обичта ни стана някак тъжна и изкуствена,
И беше обич предимно от вина.
Очите ни не търсеха на другия душата,
Когато вглеждаха се в тези срещу тях.
Оставихме сърцата ни да тънат в тишината
На неизречения гласно грях.
И нямаше любов, и нямаше мечти
И знаехме, че всичко помежду ни е обречено.
И тръгнахме си без едно "довиждане" дори,
Защото всичко вече бе изпято и изречено.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
