Забрави ли, как жена се обича?
Помниш ли? Май беше сам,
като безумен, към нея затича.
Забравил си. Тя още е там.
Още с мисъл нощта разсъблича
и търси да минат звезди.
Там дето имаше обич
още свети споменът с твой очи.
А ти, зная, нямаш душа, като камък.
Премигваш и чакаш сигнал.
Да лумне, пак страст, като пламък,
всичко за нея би дал!
Гориш все по нея в тихи въздишки
и питаш се, как да ги спреш,
напук на всичките грешници
изгаряш в тоя сладък копнеж.
Ако още имаш оная любов,
която беше много различна.
Затичай се напук на всички приличия,
изгуби се, просто обичай!
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados