Нищо не е като в онези прекрасни дни,
умрях и друг човек от мене се роди.
Забравих да обичам и не искам вече да боли,
върви си,не се обръщай от сърцето мое си тръгни.

Магията жестока,която с мен направи ти,
едва ли някога,някой ще успее да развали!
Следи,колко следи остави след себе си и Уви,
не мога да избягам от необятността на зелените очи!

Но не съжалявам,че в живота ми се появи,
разпали огън,а сега сълзи с които да гася...
Музиката не е същата в моята страдаща душа,
а чувам глас диктуващ усмихни се,забрави..

Не е лесно казва,но радвай се,че се е случило, нали!
Просто продължи напред,не се връщай повече назад,
покажи на себе си,покажи,че по-силен си от преди,  
не изпитвай злоба,не гневи се,не бъди едно кълбо от яд!

Не се страхувай да обичаш раздай всичко и не искай нищо,
пък дори и с цената после да си наранен,
по-добре истински да си обичал, макар оставен и в огъня да си гориш,
отколкото да си затворен в глупавия собствен кът построен,
видимо сигурен и от никого неопетнен!
Не се страхувай, смел бъди,не си мисли,че няма пак да можеш лесно да заспиш...

Ще се събудиш утре готов и пълен с копнежи и мечти,
ще забравиш да обичаш и след миг ще бъдеш вече влюбен ти!
Знай,че ще бъде по-сладко и от миналият път дори,
Знай ще си щастлив ако умееш да обичаш себе си и онзи,който с любов ще те дари!