12 may 2016, 10:10

Обичай ме 

  Poesía » De amor
659 0 11

Обичай ме

 

Тих полъх на дума

ме погали, а в мене – заря,

както глухарче

ляга връз шума,

както сребрее бреза...

 

„Обичам те” и дълго мълча

Тишината тиктака -

зърна в броеница -

в средата - янтар, вътре - сълза

вместо мушица.

 

Ръката ми,

сгушена птица

в твоята длан,

познала уюта -

като в пухен юрган,

като бебе,

заспало ти в скута...

 

в съня си, ти шепна

„Обичай..., обичай ме само”

Ти ли потрепна?

Не, косите ми дишат ти в рамо.

Нощ - великолепна....

 

Обичай ме, обичай ме само!

 

Рене

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??