Обичай ме
Обичай ме
Тих полъх на дума
ме погали, а в мене – заря,
както глухарче
ляга връз шума,
както сребрее бреза...
„Обичам те” и дълго мълча
Тишината тиктака -
зърна в броеница -
в средата - янтар, вътре - сълза
вместо мушица.
Ръката ми,
сгушена птица
в твоята длан,
познала уюта -
като в пухен юрган,
като бебе,
заспало ти в скута...
в съня си, ти шепна
„Обичай..., обичай ме само”
Ти ли потрепна?
Не, косите ми дишат ти в рамо.
Нощ - великолепна....
Обичай ме, обичай ме само!
Рене
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
