През всичките любови те прогледнах.
И сякаш съм те търсил съвършена.
Помислих, че загубил съм безследно,
очите си от взор тъй, наранени.
Написах те преди да те предскажа.
Пророчество? Едва ли. Просто вярвах.
Залепвах си сърцето със надежда −
уто̀пия, в която замечтавах се.
И ти дойде! Видях те в тишината.
Когато ме болеше от тревоги.
Когато позволих на самотата,
с прегръдката си бавно да ме трови. ...