Обичай ме тогава
Обичай ме, обичай ме тогава,
цялата любов в света ми подари.
Любовта щом искрено се дава,
тя завинаги във нас гори.
Не могат да я угасят потопи
от град и дъжд, от думи зли.
Любовта е от вселена по-дълбока.
Без любовта вселената боли.
Тя в болката си най-жестока носи
вярата във вечното добро.
Ръце подаваме си без въпроси
какво ще е... какво ли е било...
Така ний с теб сме осъзнали
сред купчини безсмислени неща,
че в една прегръдка се събира цялата,
най-звездната вселена - любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Албена Стефанова Todos los derechos reservados
