Обичал ли си?
Тривиално ли е да искам да съм щастлива?
Ако да, нека загубя цялата връзка с този свят.
Нека ме има само в мечтите,
и то в тези с любовен заряд!
Глупаво ли е да продължавам все теб да сънувам?
Тогава нека бъда най-ниско от всички глупци
и да се затворя в тишината
на всичките несбъднати съдби.
Ако днес не успея, винаги има и утре.
Няма сила да щадя, ни светлина,
защото вярвам в свойта победа.
Та нали избрах я сама?
Когато съм уморена, щади ме.
Изпращай красиви лъчи и усмихвай се.
Аз може не всеки път да усещам,
но вярвам, значи вярваш и ти!
Ако избереш не мен, аз много ще плача.
Сълзите ще бъдат частици от тази душа,
но няма зло да покажа,
защото няма в тебе вина.
Ако утре обаче почукаш на портите вътре в мен,
аз ще бъда готова!
Пак ще плача, но от любов.
Сълзите ще са изчезващи заблуди,
а светът - приканващо нов.
Ако обичаш, дари свободата.
Инак обичал ли си?
28.05.07
(На Х.)
© Мария Todos los derechos reservados