Обичал ли си някога истински жена?
Силно... страстно... до полуда... всеотдайно...
Така че, погледнеш ли я, да изгаряш,
а докоснеш ли я, дива страст в теб да се разпали...
Обичал ли си някога така, че да те боли,
когато си далече...
а сърцето ти до болка да кърви,
когато нея няма я вече...
Обичал ли си някога така, че да споделяш...
и болката, и радостта с нея да разделяш...
Обичал ли си толкова силно,
че всичко в нея за теб да е най-милно?
Да плачеш с нейните сълзи, когато тъжи...
и да я разбираш без думи, когато мълчи...
Обичал ли си някога така отдадено,
че да умираш след всяка целувка дадена?
Обичал ли си някога така,
че за вас земята да е небе, а небето земя?
Тъй както зората залеза люби,
и както приливът брега обича до полуда...
Обичал ли си някога, така страстно и диво,
че всичко грозно да ти се струва красиво...
Обичал ли си, както огънят обича жарта,
така че мислите ти да се губят в страстта...
Обичал ли си някога така?
Така обича се истински жена!
© Ани Todos los derechos reservados
И отното това ти стихотворение аз чета
и отговор на него имам.
(за мой късмет - Щастливец съм си да, знам това)
Поздрави и лека вечер,
Кирил.