Обичала ли си кажи момиче някога поет,
разхождали ли сте се заедно сред звездите?
Понякога е тъжен, скромен, понякога е напет,
но винаги замечтан, усмихвал ли ти е дните?
Забързан идвал ли е с листи под ръка,
отнесен, но честен с красива и нежна душа?
Подарявал ли ти е стих с роза в ръка,
целувал ли те е нежно и страстно под луна?
Обичала ли си, момиче, ти поет, кажи,
защото той обича, обича всичките жени?
Не, не го ревнувай, недей, просто остани,
а той в замяна сърцето си ще ти подари!
Ако си го обичала, то вече сигурно не е така,
да знаеш наранена е жестоко неговата душа!
Когато дал ти е стиховете си, себе си, любовта,
а ти сега не си до него, ти не го разбра, не пожела!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados