17 jul 2006, 10:36

Обичам...

  Poesía
970 0 3
Обичам сгушена във теб да посрещам първите слънчеви лъчи!
Обичам блясъка на бисерчетата в твоите очи,
те грейват щом слънцето на хоризонта се появи!
Обичам когато нощите звездни изпълним
със страст греховна...
Обичам по лунната пътека неразумни
със теб към греха да вървим.
Обичам нежните летни нощи в които не спим!
Обичам живота,
обичам света...
Обичам всичко,
щом с теб го деля!
Твоя съм тук и сега!
Нежността си до край ще ти даря!
Мечтите,надеждите,копнежите
с теб единствено ще споделя!
Обичай ме-това за мен е радостта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много нежен и красив стих! Любовта и красотата ще спасят света! Браво!
  • Но можеш ли да обичаш всичко,когато дъха ти е несподелен,а в душата има толкова студ и болка...Поздрави!!!
  • Благодаря ви!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...