Престъпно ли е, ако обичам до безумие,
извън пределите дори на невъзможното?
Ако любов единствено в ума ми е,
и моята любима е иконата,
в нозете на която се обричам.
И с цялото сърце на мъж се моля,
когато думите си с обожание изричам
единствено да бъде само моя!
Ревнувам даже вятъра, че нежно гали
косите й, когато мен ме няма,
и слънцето, че в нейните очи се пали,
и аз изгарям като стръкче слама, ...