Обичам, обичам, обичам, обичам
Престъпно ли е, ако обичам до безумие,
извън пределите дори на невъзможното?
Ако любов единствено в ума ми е,
и моята любима е иконата,
в нозете на която се обричам.
И с цялото сърце на мъж се моля,
когато думите си с обожание изричам
единствено да бъде само моя!
Ревнувам даже вятъра, че нежно гали
косите й, когато мен ме няма,
и слънцето, че в нейните очи се пали,
и аз изгарям като стръкче слама,
че няма как да виждам само тях,
че няма как във всеки миг да съм до нея,
че няма как да ме целува топлия й смях
във всеки атом въздух... Как копнея,
как искам тук, сега, не стих да пиша,
а просто да я гледам с обожание,
да чувам пулса й, да вижда как обича
сърцето ми в ръцете й... без разстояния...
Да я прегръщам искам, да жадувам
за всяка (уж случайна) среща на плътта...
Но само мислено отново я целувам
изпращайки писма чрез любовта...
Престъпно ли е да любя без лимит,
да се отдавам без резерви и преструвки,
да бъда с чувствата си пред света открит,
и да жадувам само нейните целувки?
Ако е така, то нека всеки знае –
Аз не признавам тези тесногръди правила!
Закони не приемам, във мене любовта е,
във мене е единствено... Любимата жена...
И нека ме кълнят еснафите и другите,
но няма как затвор да ми дадат,
защото законът е безсилен пред лудите,
но само влюбените... ще ме разберат!
04.01.2019.
Георги Каменов
Посветено...
© Георги Каменов All rights reserved.
