9 oct 2007, 8:56  

Обичам те

  Poesía
1.5K 0 4

Часовникът не спира, върти се той дори,
така отминаха първите ни месеци и дни.
Истината наша се сплотява - продължава
и знам, за нея, край... не искам - няма!...
*****
Дотук измъчвахме се с тебе двама,
не вярвам аз във думи като "карма"...
Всеки ден да виждам как пърхаш, аз желая
ароматът ми любим и таен, мене да омае!
*****
От нощи и от дни, всичко променя се, белсти.
Не знаем на какво възможни сме и аз, и ти.
Въпроси всеки път разменяме си двама,
без да се замисляме, че предел няма!
*****
Липсваш ми във всеки час и минутка дори!
Жалко е, че разстоянието не спира да ни дели...
Толкова си близко - денем - ти до мен,
а вечер чак разбирам какво е да си в плен!
*****
Последните слова ще разкриват любовта,
която позволи и отвори всичко за една жена.
Обичам те и знай, че мен ме не боли.
защото решен съм: С мене ще си само ти!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Страхотно стихотворение!
  • Сигурно има с какво да замениш "възможни сме" "способни сме , подобни сме" Стихът от това няма да загуби. Всъщност е много хубаво!
  • Хубаво е !
  • *нов човек в тая част на виртуалното измерение, простете ми незибежните начални грешки*
    Тъй... Приятелю, знам, че когато човек пише, повечето думи идват сами, без да им пука за граматика, словоред и подобни външни ограничения. И е страхотно, че си намерил смелост да ги оставиш да идват така. Но е добре после да има авторедакция. Стихът ти звучи искрено, но обърни внимание на правилната употреба на думите. Тук например "Не знаем на какво възможни сме и аз, и ти". След като правилното чувство те е накарало да пишеш, потърси и правилните думи да го изразиш.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...