9.10.2007 г., 8:56  

Обичам те

1.5K 0 4

Часовникът не спира, върти се той дори,
така отминаха първите ни месеци и дни.
Истината наша се сплотява - продължава
и знам, за нея, край... не искам - няма!...
*****
Дотук измъчвахме се с тебе двама,
не вярвам аз във думи като "карма"...
Всеки ден да виждам как пърхаш, аз желая
ароматът ми любим и таен, мене да омае!
*****
От нощи и от дни, всичко променя се, белсти.
Не знаем на какво възможни сме и аз, и ти.
Въпроси всеки път разменяме си двама,
без да се замисляме, че предел няма!
*****
Липсваш ми във всеки час и минутка дори!
Жалко е, че разстоянието не спира да ни дели...
Толкова си близко - денем - ти до мен,
а вечер чак разбирам какво е да си в плен!
*****
Последните слова ще разкриват любовта,
която позволи и отвори всичко за една жена.
Обичам те и знай, че мен ме не боли.
защото решен съм: С мене ще си само ти!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Страхотно стихотворение!
  • Сигурно има с какво да замениш "възможни сме" "способни сме , подобни сме" Стихът от това няма да загуби. Всъщност е много хубаво!
  • Хубаво е !
  • *нов човек в тая част на виртуалното измерение, простете ми незибежните начални грешки*
    Тъй... Приятелю, знам, че когато човек пише, повечето думи идват сами, без да им пука за граматика, словоред и подобни външни ограничения. И е страхотно, че си намерил смелост да ги оставиш да идват така. Но е добре после да има авторедакция. Стихът ти звучи искрено, но обърни внимание на правилната употреба на думите. Тук например "Не знаем на какво възможни сме и аз, и ти". След като правилното чувство те е накарало да пишеш, потърси и правилните думи да го изразиш.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...