9 окт. 2007 г., 08:56  

Обичам те

1.5K 0 4

Часовникът не спира, върти се той дори,
така отминаха първите ни месеци и дни.
Истината наша се сплотява - продължава
и знам, за нея, край... не искам - няма!...
*****
Дотук измъчвахме се с тебе двама,
не вярвам аз във думи като "карма"...
Всеки ден да виждам как пърхаш, аз желая
ароматът ми любим и таен, мене да омае!
*****
От нощи и от дни, всичко променя се, белсти.
Не знаем на какво възможни сме и аз, и ти.
Въпроси всеки път разменяме си двама,
без да се замисляме, че предел няма!
*****
Липсваш ми във всеки час и минутка дори!
Жалко е, че разстоянието не спира да ни дели...
Толкова си близко - денем - ти до мен,
а вечер чак разбирам какво е да си в плен!
*****
Последните слова ще разкриват любовта,
която позволи и отвори всичко за една жена.
Обичам те и знай, че мен ме не боли.
защото решен съм: С мене ще си само ти!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Страхотно стихотворение!
  • Сигурно има с какво да замениш "възможни сме" "способни сме , подобни сме" Стихът от това няма да загуби. Всъщност е много хубаво!
  • Хубаво е !
  • *нов човек в тая част на виртуалното измерение, простете ми незибежните начални грешки*
    Тъй... Приятелю, знам, че когато човек пише, повечето думи идват сами, без да им пука за граматика, словоред и подобни външни ограничения. И е страхотно, че си намерил смелост да ги оставиш да идват така. Но е добре после да има авторедакция. Стихът ти звучи искрено, но обърни внимание на правилната употреба на думите. Тук например "Не знаем на какво възможни сме и аз, и ти". След като правилното чувство те е накарало да пишеш, потърси и правилните думи да го изразиш.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...