Обичам те...
Очите ти в морето ме потапят,
за миг забравям кой съм аз.
Очите ти на злато ми приличат,
блестят с неистовата страст
на неизживяно лято. И на мека зима.
И казваш, че за всичко време има.
И аз ти вярвам. Щом съм с теб,
туй значи, че съм в безопасност.
Със пръсти докосвам душата
на твоята искрена страстност.
Обичам те...
Властно...
Прекрасно...
Ужасно все пак те обичам.
Устни във твойте допирам.
Нежно те наричам...
Всяка твоя тайна намирам.
Тъй силно те обичам...
Светли са твоите мисли.
Обичам да лазя по тях.
Да галя с очи твоите устни.
Да раждам у теб вкусен смях.
Обичам във мен да се сливаш,
обичам да пееш, да шепнеш.
Обичам, когато намираш
във мен всяка слабост.
Обичам те.
Единствена радост
в дълбок океан от тъга.
Спасение, влак на надежда.
Моя многоцветна дъга.
Обичам те.
02.Юли.07 г.
© Люляк Todos los derechos reservados