24 sept 2009, 21:43

Обичам те!

  Poesía
872 0 1

За теб може би съм дете,

но аз те обичам с цялото си сърчице.

 

 

Ти бе за мен любов, съдба,

а може би и сбъдната мечта.

От теб исках само да се обичаме

и вярвах, че цял живот заедно ще тичаме.

 

 

Съдбата жестока ни раздели,

а на мен остави само мъка и сълзи.

Сега щастлив си ти без мен

и може би на друга даряваш своя ден.

 

А аз съм пак сама, потънала в скръбта

и мисълта за теб и мен сега.

 

 

Бяхме красиви, щастливи

и дори малко диви.

Обичаха ни всички

и това ни даваше сили.

 

 

Но ето че дойде страшният ден,

в който ти вече не си до мен.

Болката ми не минава,

а раната в сърцето става все по-голяма.

 

 

Рани дълбоко моята душа,

но ти ще си останеш моята съдба.

Никой не очакваше любовта ни да свърши,

но уви, щастието ни изведнъж се прекърши.

 

 

Сега сме сами и още ни боли,

но ще продължим напред

и ще търсим другаде своя късмет.

Любовта ми вечна няма да умре.

Тя ще остане завинаги да топли моето сърце.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Крумова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • меко и добронамерено казано - не виждам поезия тук
    за съжаление - и потенциал


    мило момиче, двойките, които ми пращаш,
    едва ли биха повишили нивото на изказа ти,
    въпреки че искрено ти го желая

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...