За теб може би съм дете,

но аз те обичам с цялото си сърчице.

Ти бе за мен любов, съдба,

а може би и сбъдната мечта.

От теб исках само да се обичаме

и вярвах, че цял живот заедно ще тичаме.

Съдбата жестока ни раздели,

а на мен остави само мъка и сълзи.

Сега щастлив си ти без мен

и може би на друга даряваш своя ден.

А аз съм пак сама, потънала в скръбта

и мисълта за теб и мен сега.

Бяхме красиви, щастливи

и дори малко диви.

Обичаха ни всички

и това ни даваше сили.

Но ето че дойде страшният ден,

в който ти вече не си до мен.

Болката ми не минава,

а раната в сърцето става все по-голяма.

Рани дълбоко моята душа,

но ти ще си останеш моята съдба.

Никой не очакваше любовта ни да свърши,

но уви, щастието ни изведнъж се прекърши.

Сега сме сами и още ни боли,

но ще продължим напред

и ще търсим другаде своя късмет.

Любовта ми вечна няма да умре.

Тя ще остане завинаги да топли моето сърце.