Обичам те!
За теб може би съм дете,
но аз те обичам с цялото си сърчице.
Ти бе за мен любов, съдба,
а може би и сбъдната мечта.
От теб исках само да се обичаме
и вярвах, че цял живот заедно ще тичаме.
Съдбата жестока ни раздели,
а на мен остави само мъка и сълзи.
Сега щастлив си ти без мен
и може би на друга даряваш своя ден.
А аз съм пак сама, потънала в скръбта
и мисълта за теб и мен сега.
Бяхме красиви, щастливи
и дори малко диви.
Обичаха ни всички
и това ни даваше сили.
Но ето че дойде страшният ден,
в който ти вече не си до мен.
Болката ми не минава,
а раната в сърцето става все по-голяма.
Рани дълбоко моята душа,
но ти ще си останеш моята съдба.
Никой не очакваше любовта ни да свърши,
но уви, щастието ни изведнъж се прекърши.
Сега сме сами и още ни боли,
но ще продължим напред
и ще търсим другаде своя късмет.
Любовта ми вечна няма да умре.
Тя ще остане завинаги да топли моето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Крумова Всички права запазени
