24.09.2009 г., 21:43

Обичам те!

871 0 1

За теб може би съм дете,

но аз те обичам с цялото си сърчице.

 

 

Ти бе за мен любов, съдба,

а може би и сбъдната мечта.

От теб исках само да се обичаме

и вярвах, че цял живот заедно ще тичаме.

 

 

Съдбата жестока ни раздели,

а на мен остави само мъка и сълзи.

Сега щастлив си ти без мен

и може би на друга даряваш своя ден.

 

А аз съм пак сама, потънала в скръбта

и мисълта за теб и мен сега.

 

 

Бяхме красиви, щастливи

и дори малко диви.

Обичаха ни всички

и това ни даваше сили.

 

 

Но ето че дойде страшният ден,

в който ти вече не си до мен.

Болката ми не минава,

а раната в сърцето става все по-голяма.

 

 

Рани дълбоко моята душа,

но ти ще си останеш моята съдба.

Никой не очакваше любовта ни да свърши,

но уви, щастието ни изведнъж се прекърши.

 

 

Сега сме сами и още ни боли,

но ще продължим напред

и ще търсим другаде своя късмет.

Любовта ми вечна няма да умре.

Тя ще остане завинаги да топли моето сърце.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Крумова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • меко и добронамерено казано - не виждам поезия тук
    за съжаление - и потенциал


    мило момиче, двойките, които ми пращаш,
    едва ли биха повишили нивото на изказа ти,
    въпреки че искрено ти го желая

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...