Обичам те! И с болката, която носиш,
се радвам тъжно и сълзя през смях.
Протягам длани и трохички нежност прося -
да нахраня сърцето си с тях...
Обичам те! Навярно без глас те повиках -
с думи, написани, за които мъстиш
на същността ми, пред твойта усмивка, превита.
И дано, за това, някой ден ми простиш...!
---
© Станислава Todos los derechos reservados