Обичам те, когато пада
безкрайна нощна тишина,
чертаят сенки светлините,
луната се усмихва над града.
Обичам те, когато идва
тъй неочаквано съня
и образът ти ме намира,
и ме докосва със ръка.
Обичам те, защото зная,
че ти си най-красив в света
и няма друго на земята
по-силно чувство от това.
Обичам те, защото искам
да виждам твоето лице
и все така да те откривам,
да бъдеш в моето сърце.
Обичам те и друго няма,
и затова блестят звезди,
поглеждат ни от небесата
и те обичат може би!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados