17 sept 2005, 1:57

Обичам те (JoannaVas&Cefules)

  Poesía
2.3K 0 3
Обичам те, с целият си егоизъм,
с целият си страх,
с нечистата си съвест,
с цялата тревожност
и с неспокойствието си,
с цялата параноичност те обичам,
с грешната си същност
и с натоварената памет,
в безумството
на своята отдаденост
до крайност обичам те, обичам...

Обичай ме, в прехода на нощен блян,
граничещ с реалността
и с целия си порив ме обичай
без нищо да те разтревожи...
И в неспокойното присъствие на дъх,
протягай се с очи и ме достигай
над невъздържания взрив на мисълта
събудена от допира безплътен...
Изгубената памет сътворява
с димяща кръв, изтичаща по дланите -
без да разруши,
без да се страхува и без да натоварва,
като присъствие в сърце ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не са нужни думи, понякога просто ДОСТИГА
    Благодаря Ви от нас
  • Много е хубаво,браво!
  • За съжаление не мога да напиша повече от една шестица. Най - искрени поздравления за написаното!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...