Sep 17, 2005, 1:57 AM

Обичам те (JoannaVas&Cefules)

  Poetry
2.3K 0 3
Обичам те, с целият си егоизъм,
с целият си страх,
с нечистата си съвест,
с цялата тревожност
и с неспокойствието си,
с цялата параноичност те обичам,
с грешната си същност
и с натоварената памет,
в безумството
на своята отдаденост
до крайност обичам те, обичам...

Обичай ме, в прехода на нощен блян,
граничещ с реалността
и с целия си порив ме обичай
без нищо да те разтревожи...
И в неспокойното присъствие на дъх,
протягай се с очи и ме достигай
над невъздържания взрив на мисълта
събудена от допира безплътен...
Изгубената памет сътворява
с димяща кръв, изтичаща по дланите -
без да разруши,
без да се страхува и без да натоварва,
като присъствие в сърце ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не са нужни думи, понякога просто ДОСТИГА
    Благодаря Ви от нас
  • Много е хубаво,браво!
  • За съжаление не мога да напиша повече от една шестица. Най - искрени поздравления за написаното!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...